x
съобщение
Нямате нови писма.
Известия за коментари
Известия за коментари
Нямате нови известия.
Мнения в абонирани
Мнения в абонирани
Добави приятел
Приятели
Нямате нови покани за приятелство.
Дейност на приятели
Дейност на приятели
Вход през фейсбук

 

 

Икономически важни болести по лозата

 

 

Три са икономически важните болести по лозата, като поотделното им или едновременно нашествие е заплаха през целия период период на вегетацията.

 

  • Допълнение кът тях през последните години е екскориозата, която дори изтегли грижите за растителна защита още напред във времето. Първата заплаха идва от разпукването на пъпките до поява на 2-3 лист. При наличие на влага екскориозата се проявява във вид на избледнели участъци, малки черни точки, а в по-напреднал стадий - олющване на кората и пукнатини в първите 2-3 междувъзлия на зрелите пръчки.

 

  • С напредване на вегетацията идва ред и на останалите болести:

 

Маната атакува всички зелени части на растението като разпространението и по активно нарастващите леторасти и особено по ресите, я прави най-голямата заплаха за вашите добиви. Не подценявайте маната! Практиката от водещите страни, в това число и Франция, показва, че борбата може да бъде изключително неравна в години на силно нападение на обикновената мана.

 

Не по-малко опасна за количеството и особено за качеството на добивите е и брашнестата мана - позната и като Оидиум. Болестта е заплаха още в първите дни на пролетната вегетация, особено в насаждения с констатирана зараза в предходната година. Оидиумът зимува като уплътнен мицел по леторастите и пъпките и рискът от зараза рано на пролет е огромен. И тук - никакъв компромис, най-вече в началото! Повредите по гроздовете са добре известни - покрити с бял налеп зърна, които се разпукват и стават силно податливи на сиво гниене.

 

Сивото гниене от своя страна не чака само брашнестата мана да му отвори територия за развитие. Болестта е особено опасна в три момента на вегетация и именно там следва да се акцентира в борбата с него. В края на цъфтежа гъбата се развива върху все още неотпадналите калпачета. Допускане на зараза тогава означава тя да се развива скрито и когато се прояви, пораженията вече да са нанесени. Особено важен е момента преди затваряне на чепката. Сивото гниене влошава качествотона мъстта. Затова не бива да се пропуска и третия момент на риск - в периода на зреене. При топла и влажна есен загубите могат да достигнот до 30% от количеството и тотално влошаване на качеството. Защото сивото гниене провокира образуването на окислителния ензим лактаза. Преминаването му в гроздова мъст, провокира окислителни процеси, които влошават необратимо цвета, вкуса и ароматаните качества на вината.

Коя тема от новата ОСП представлява най-голям интерес за Вас?